19.07.2019 г., 7:38

Обесване

592 1 0

Спуснаха въжето, примката се залюля.

Слънцето, и то кръгло като нея,

Провря се и в очите ми се заигра.

 

Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.

Пристъпи палачът, не разменихме и поглед.

После въжето в брадата ми се опря.

 

Да бях убиец, мошеник или крадец,

Да бях бунтовник или революционер,

Щях да знам поне как да умра.

 

Но какво, ако съм живял живота като игра?

Какво, ако съм пролял малко кръв на шега?

Какво, ако не чувствам никаква вина?

 

Проври се, Слънце, проправи ми път.

Нека се хлъзне леко по врата въжето.

Нека увисна меко, като на сън.

 

Грешен път ли съм избрал? Избирал ли съм въобще?

Да, проиграх шанса си да остана жив.

Но всичко друго спечелих.

 

Съжалявам ли? Не повече от слънцето,

Което се смее високо на небето

И любопитно в примката се провира...

 

Защото не може да умре.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...