19 июл. 2019 г., 07:38

Обесване

596 1 0

Спуснаха въжето, примката се залюля.

Слънцето, и то кръгло като нея,

Провря се и в очите ми се заигра.

 

Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.

Пристъпи палачът, не разменихме и поглед.

После въжето в брадата ми се опря.

 

Да бях убиец, мошеник или крадец,

Да бях бунтовник или революционер,

Щях да знам поне как да умра.

 

Но какво, ако съм живял живота като игра?

Какво, ако съм пролял малко кръв на шега?

Какво, ако не чувствам никаква вина?

 

Проври се, Слънце, проправи ми път.

Нека се хлъзне леко по врата въжето.

Нека увисна меко, като на сън.

 

Грешен път ли съм избрал? Избирал ли съм въобще?

Да, проиграх шанса си да остана жив.

Но всичко друго спечелих.

 

Съжалявам ли? Не повече от слънцето,

Което се смее високо на небето

И любопитно в примката се провира...

 

Защото не може да умре.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Накова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...