23 ene 2008, 9:50

Обгърнат спомен

719 0 10

С един замах превърнах те в магия.

С една усмивка във ръце простенах.

Дойде за малко, но във вечност се превърна

и себе си във мене преобърна.

Живях на сън.

На живо те сънувах.

До тебе бях и в порив мига ни нарисувах.

От черно-бяла обич,

в цвят страстта завинаги простена.

Не си отивай!

Остани до мен!

И нека съм със спомен надарена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с обич Таня!
    Хубав стих и прегръдка от мен!
  • "себе си във мене преобърна"-не ми харесва само това изречение, не знам защо Не се сърди,но просто не ми е на място, за мене де
    Поздравчета, останалото е супер
  • Много хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Дойде за малко, но във вечност се превърна

    и себе си във мене преобърна.

    Така е един миг, преобразява живота ни...Великолепен стих!
  • Вечни ще са тези спомени,пресъздадени в този хубав стих!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...