23 ene 2008, 9:50

Обгърнат спомен

714 0 10

С един замах превърнах те в магия.

С една усмивка във ръце простенах.

Дойде за малко, но във вечност се превърна

и себе си във мене преобърна.

Живях на сън.

На живо те сънувах.

До тебе бях и в порив мига ни нарисувах.

От черно-бяла обич,

в цвят страстта завинаги простена.

Не си отивай!

Остани до мен!

И нека съм със спомен надарена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • с обич Таня!
    Хубав стих и прегръдка от мен!
  • "себе си във мене преобърна"-не ми харесва само това изречение, не знам защо Не се сърди,но просто не ми е на място, за мене де
    Поздравчета, останалото е супер
  • Много хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Дойде за малко, но във вечност се превърна

    и себе си във мене преобърна.

    Така е един миг, преобразява живота ни...Великолепен стих!
  • Вечни ще са тези спомени,пресъздадени в този хубав стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...