Обгърнат спомен
С един замах превърнах те в магия.
С една усмивка във ръце простенах.
Дойде за малко, но във вечност се превърна
и себе си във мене преобърна.
Живях на сън.
На живо те сънувах.
До тебе бях и в порив мига ни нарисувах.
От черно-бяла обич,
в цвят страстта завинаги простена.
Не си отивай!
Остани до мен!
И нека съм със спомен надарена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Кирилова Всички права запазени
Не се сърди,но просто не ми е на място, за мене де
