Jan 23, 2008, 9:50 AM

Обгърнат спомен

  Poetry » Love
717 0 10

С един замах превърнах те в магия.

С една усмивка във ръце простенах.

Дойде за малко, но във вечност се превърна

и себе си във мене преобърна.

Живях на сън.

На живо те сънувах.

До тебе бях и в порив мига ни нарисувах.

От черно-бяла обич,

в цвят страстта завинаги простена.

Не си отивай!

Остани до мен!

И нека съм със спомен надарена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Кирилова All rights reserved.

Comments

Comments

  • с обич Таня!
    Хубав стих и прегръдка от мен!
  • "себе си във мене преобърна"-не ми харесва само това изречение, не знам защо Не се сърди,но просто не ми е на място, за мене де
    Поздравчета, останалото е супер
  • Много хубав стих!!!
    Браво!!!
  • Дойде за малко, но във вечност се превърна

    и себе си във мене преобърна.

    Така е един миг, преобразява живота ни...Великолепен стих!
  • Вечни ще са тези спомени,пресъздадени в този хубав стих!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...