3 may 2012, 10:27

Обич

  Poesía » Otra
593 0 2

Обич

 

Пред погледа ми разлюлели се полята,

разцъфнали, дърветата горят.

Шумът на дивните ливади

заедно с мен вървят.

 

Шума оставих го далече,

накичих се с полските цветя.

Чучулига повиках от небето,

умората позната отлетя.

 

Коя незнайница ме тук повика

сред полята да почувствам радостта?

Свежия полъх на цветята,

на прохладните дървета сладостта.

 

О, сърце обичано - ти пееш,

чуваш ли чучулигата, и тя запя!

В далечината виждаш ли овчаря,

песента му като славей долетя.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Минка,с наслада чета и Ваште стихове-харесват ми.
    Благодаря за слънчевия поздрав г-н Матерхорнов-чаках го!
  • Прекрасна обич!
    Поздравления!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...