Обич
Обич
Пред погледа ми разлюлели се полята,
разцъфнали, дърветата горят.
Шумът на дивните ливади
заедно с мен вървят.
Шума оставих го далече,
накичих се с полските цветя.
Чучулига повиках от небето,
умората позната отлетя.
Коя незнайница ме тук повика
сред полята да почувствам радостта?
Свежия полъх на цветята,
на прохладните дървета сладостта.
О, сърце обичано - ти пееш,
чуваш ли чучулигата, и тя запя!
В далечината виждаш ли овчаря,
песента му като славей долетя.
© Мария All rights reserved.
