3 ene 2016, 4:45

Обич 

  Poesía
374 0 2

ОБИЧ

До свършек

се протегна този миг,

сред бреговете,

каменно-ронливи.

Небето ми -

горчиво смръзнал вик...

Но... ето -

обичта Му

в светъл дъжд прелива.

Прокапват думи -

словеса светлинни.

Припявам си ги -

мъдро приземена.

И ми е топло -

в нощите предзимни.

И ми е святост -

обич - споделена.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??