ОБИЧ
До свършек
се протегна този миг,
сред бреговете,
каменно-ронливи.
Небето ми -
горчиво смръзнал вик...
Но... ето -
обичта Му
в светъл дъжд прелива.
Прокапват думи -
словеса светлинни.
Припявам си ги -
мъдро приземена.
И ми е топло -
в нощите предзимни.
И ми е святост -
обич - споделена.
© Донка Василева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
