3.01.2016 г., 4:45 ч.

Обич 

  Поезия
394 0 2

ОБИЧ

До свършек

се протегна този миг,

сред бреговете,

каменно-ронливи.

Небето ми -

горчиво смръзнал вик...

Но... ето -

обичта Му

в светъл дъжд прелива.

Прокапват думи -

словеса светлинни.

Припявам си ги -

мъдро приземена.

И ми е топло -

в нощите предзимни.

И ми е святост -

обич - споделена.

© Донка Василева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??