7 jul 2004, 20:53

Обич 2

  Poesía
3K 0 4
Да спра да те обичам аз не мога,
все тебе иска мойто тръпнещо сърце,
а мрачен ден навън обгръща ме със тога
и пак аз виждам твойто слънчево лице!
***
Какво пречупи се във мен не зная,
горя да бъда с тебе всеки ден
и искренно пред теб ще си призная,
открадна ти сърцето ми от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е
  • Прилича ми на спомен в лексикон. Прекалено много "аз". Песледният ред не звучи - ясно е, че е от теб, твоето сърце не може да е на друг...
    Извинявам се за критиката, но не се сдържах. Надявам се да не се сърдиш!
  • Веси мненияра ни съвпадат6 и от мен
  • Харесва ми,за това от мен 6!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...