7 jul 2004, 20:53

Обич 2

  Poesía
3K 0 4
Да спра да те обичам аз не мога,
все тебе иска мойто тръпнещо сърце,
а мрачен ден навън обгръща ме със тога
и пак аз виждам твойто слънчево лице!
***
Какво пречупи се във мен не зная,
горя да бъда с тебе всеки ден
и искренно пред теб ще си призная,
открадна ти сърцето ми от мен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво е
  • Прилича ми на спомен в лексикон. Прекалено много "аз". Песледният ред не звучи - ясно е, че е от теб, твоето сърце не може да е на друг...
    Извинявам се за критиката, но не се сдържах. Надявам се да не се сърдиш!
  • Веси мненияра ни съвпадат6 и от мен
  • Харесва ми,за това от мен 6!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....