7.07.2004 г., 20:53

Обич 2

3K 0 4
Да спра да те обичам аз не мога,
все тебе иска мойто тръпнещо сърце,
а мрачен ден навън обгръща ме със тога
и пак аз виждам твойто слънчево лице!
***
Какво пречупи се във мен не зная,
горя да бъда с тебе всеки ден
и искренно пред теб ще си призная,
открадна ти сърцето ми от мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е
  • Прилича ми на спомен в лексикон. Прекалено много "аз". Песледният ред не звучи - ясно е, че е от теб, твоето сърце не може да е на друг...
    Извинявам се за критиката, но не се сдържах. Надявам се да не се сърдиш!
  • Веси мненияра ни съвпадат6 и от мен
  • Харесва ми,за това от мен 6!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....