7.07.2004 г., 20:53

Обич 2

3K 0 4
Да спра да те обичам аз не мога,
все тебе иска мойто тръпнещо сърце,
а мрачен ден навън обгръща ме със тога
и пак аз виждам твойто слънчево лице!
***
Какво пречупи се във мен не зная,
горя да бъда с тебе всеки ден
и искренно пред теб ще си призная,
открадна ти сърцето ми от мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво е
  • Прилича ми на спомен в лексикон. Прекалено много "аз". Песледният ред не звучи - ясно е, че е от теб, твоето сърце не може да е на друг...
    Извинявам се за критиката, но не се сдържах. Надявам се да не се сърдиш!
  • Веси мненияра ни съвпадат6 и от мен
  • Харесва ми,за това от мен 6!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...