7 июл. 2004 г., 20:53

Обич 2

3K 0 4
Да спра да те обичам аз не мога,
все тебе иска мойто тръпнещо сърце,
а мрачен ден навън обгръща ме със тога
и пак аз виждам твойто слънчево лице!
***
Какво пречупи се във мен не зная,
горя да бъда с тебе всеки ден
и искренно пред теб ще си призная,
открадна ти сърцето ми от мен!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламен Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво е
  • Прилича ми на спомен в лексикон. Прекалено много "аз". Песледният ред не звучи - ясно е, че е от теб, твоето сърце не може да е на друг...
    Извинявам се за критиката, но не се сдържах. Надявам се да не се сърдиш!
  • Веси мненияра ни съвпадат6 и от мен
  • Харесва ми,за това от мен 6!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...