20 oct 2016, 23:08

Обич

610 1 2

Всяка обич се ражда с нежност,

всяка обич е низ от мечти...

а в сърцата ни вечно ще живее

любовта ни, любовта ни, нали!

Но понякога съм тъй наранена –

от живота, от злоба, от мерзост...

и аз притихвам тъй уморена

под закрилата на твоите ръце.

И сълзите полека се раждат

от душата – прѝстана мой...

затова в кристал за теб ще налея

от живия извор на моите сълзи.

И така в морето от обич,

ще доплуваме до мечтания бряг,

на мечти и надежди преплетени

в голямата вечна любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...