20 oct 2016, 23:08

Обич

612 1 2

Всяка обич се ражда с нежност,

всяка обич е низ от мечти...

а в сърцата ни вечно ще живее

любовта ни, любовта ни, нали!

Но понякога съм тъй наранена –

от живота, от злоба, от мерзост...

и аз притихвам тъй уморена

под закрилата на твоите ръце.

И сълзите полека се раждат

от душата – прѝстана мой...

затова в кристал за теб ще налея

от живия извор на моите сълзи.

И така в морето от обич,

ще доплуваме до мечтания бряг,

на мечти и надежди преплетени

в голямата вечна любов...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...