Oct 20, 2016, 11:08 PM

Обич

  Poetry » Love
605 1 2

Всяка обич се ражда с нежност,

всяка обич е низ от мечти...

а в сърцата ни вечно ще живее

любовта ни, любовта ни, нали!

Но понякога съм тъй наранена –

от живота, от злоба, от мерзост...

и аз притихвам тъй уморена

под закрилата на твоите ръце.

И сълзите полека се раждат

от душата – прѝстана мой...

затова в кристал за теб ще налея

от живия извор на моите сълзи.

И така в морето от обич,

ще доплуваме до мечтания бряг,

на мечти и надежди преплетени

в голямата вечна любов...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Катя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...