20 окт. 2016 г., 23:08

Обич

606 1 2

Всяка обич се ражда с нежност,

всяка обич е низ от мечти...

а в сърцата ни вечно ще живее

любовта ни, любовта ни, нали!

Но понякога съм тъй наранена –

от живота, от злоба, от мерзост...

и аз притихвам тъй уморена

под закрилата на твоите ръце.

И сълзите полека се раждат

от душата – прѝстана мой...

затова в кристал за теб ще налея

от живия извор на моите сълзи.

И така в морето от обич,

ще доплуваме до мечтания бряг,

на мечти и надежди преплетени

в голямата вечна любов...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...