20.10.2016 г., 23:08

Обич

611 1 2

Всяка обич се ражда с нежност,

всяка обич е низ от мечти...

а в сърцата ни вечно ще живее

любовта ни, любовта ни, нали!

Но понякога съм тъй наранена –

от живота, от злоба, от мерзост...

и аз притихвам тъй уморена

под закрилата на твоите ръце.

И сълзите полека се раждат

от душата – прѝстана мой...

затова в кристал за теб ще налея

от живия извор на моите сълзи.

И така в морето от обич,

ще доплуваме до мечтания бряг,

на мечти и надежди преплетени

в голямата вечна любов...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...