Всяка обич се ражда с нежност,
всяка обич е низ от мечти...
а в сърцата ни вечно ще живее
любовта ни, любовта ни, нали!
Но понякога съм тъй наранена –
от живота, от злоба, от мерзост...
и аз притихвам тъй уморена
под закрилата на твоите ръце.
И сълзите полека се раждат
от душата – прѝстана мой...
затова в кристал за теб ще налея
от живия извор на моите сълзи.
И така в морето от обич,
ще доплуваме до мечтания бряг,
на мечти и надежди преплетени
в голямата вечна любов...
© Катя Всички права запазени