15 dic 2020, 14:09

Обич 

  Poesía » Otra
737 5 4

Аз, когато говоря ме гледа в очите. 

Накъдето вървя, с мен върви и не пита. 

Мойте мъка и болка го карат да страда –

щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.

И, дори да греша, ме обича такава –

във замяна не иска, а само ми дава. 

 

Как се обича от него научих... 

Той е верен до гроб. Кавалер. И е... куче... 

© Мариела Челебиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??