Обич

Поэзия » Другая

1.1K 5 4

Аз, когато говоря ме гледа в очите.

Накъдето вървя, с мен върви и не пита.

Мойте мъка и болка го карат да страда –

щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.

И, дори да греша, ме обича такава –

във замяна не иска, а само ми дава.

Как се обича от него научих...

Той е верен до гроб. Кавалер. И е... куче...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

RumyanaShtereva (Румяна Щерева)

Процесът е взаимен. С обич, всичко се постига. Животът е най- голямото училище! Поздравления

2021-01-04T08:37:02+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Да, от животните трябва да се учим как да обичаме... Поздравявам те за чудеснуя стих, Мариелче!

2021-01-04T01:55:10+02:00
magnum (Венцислав Янакиев)

2020-12-15T19:12:36+02:00
щураче (любимка)

яко!
А, мъж-куче, като описаното, дали би харесала?

2020-12-15T18:27:26+02:00