15.12.2020 г., 14:09 ч.

Обич 

  Поезия » Друга
736 5 4

Аз, когато говоря ме гледа в очите. 

Накъдето вървя, с мен върви и не пита. 

Мойте мъка и болка го карат да страда –

щом тъгувам, безмълвен, до мене присяда.

И, дори да греша, ме обича такава –

във замяна не иска, а само ми дава. 

 

Как се обича от него научих... 

Той е верен до гроб. Кавалер. И е... куче... 

© Мариела Челебиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??