19 dic 2025, 6:11

Обич

  Poesía
51 0 0

Тя беше най- красивата. Изящна.

Сред всичките измислени неща.

Стоеше тиха. Непонятна.

Изваяна от светлина.

 

Преобразяваше се тя- всевластна-

във въздух,в птица. В топлина.

Необяснима. И прекрасна.

Ласкава като вода.

 

Тя преминава с чудесата

в книгите, в живота. Във смъртта.

Издига се до небесата.

За да се хвърли в пропастта.

 

Най- истинското нещо. Крясъка.

(Сред всичките измислени неща. )

Сърце. Сълза. Следа по пясъка,

застигната от вятъра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...