19 дек. 2025 г., 06:11

Обич

52 0 0

Тя беше най- красивата. Изящна.

Сред всичките измислени неща.

Стоеше тиха. Непонятна.

Изваяна от светлина.

 

Преобразяваше се тя- всевластна-

във въздух,в птица. В топлина.

Необяснима. И прекрасна.

Ласкава като вода.

 

Тя преминава с чудесата

в книгите, в живота. Във смъртта.

Издига се до небесата.

За да се хвърли в пропастта.

 

Най- истинското нещо. Крясъка.

(Сред всичките измислени неща. )

Сърце. Сълза. Следа по пясъка,

застигната от вятъра.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...