Обич
Тя беше най- красивата. Изящна.
Сред всичките измислени неща.
Стоеше тиха. Непонятна.
Изваяна от светлина.
Преобразяваше се тя- всевластна-
във въздух,в птица. В топлина.
Необяснима. И прекрасна.
Ласкава като вода.
Тя преминава с чудесата
в книгите, в живота. Във смъртта.
Издига се до небесата.
За да се хвърли в пропастта.
Най- истинското нещо. Крясъка.
(Сред всичките измислени неща. )
Сърце. Сълза. Следа по пясъка,
застигната от вятъра.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
