Във тази пуста безнадеждност,
прегърнала отново самотата,
с отворени очи сънувам нежност
и спейки, се докосвам до мечтата
за нещо толкова далечно,
така ревниво пазено в сърцето,
тъй кратко и тъй дълго. Безконечно.
За нещо недостигнато.
За нещо вечно.
И все прегърната със самотата
във миг на пуста безнадеждност,
дарявам си детето с нежност. ...