5 апр. 2008 г., 19:14

Обич

755 0 2





                                      Във тази пуста безнадеждност,
                                                   прегърнала отново самотата,
                                                   с отворени очи сънувам нежност
                                                   и спейки, се докосвам до мечтата
                                                   за нещо толкова далечно,
                                                   така ревниво пазено в сърцето,
                                                   тъй кратко и тъй дълго. Безконечно.
                                                   За нещо недостигнато.
                                                   За нещо вечно.
                                                   И все прегърната със самотата
                                                   във миг на пуста безнадеждност,
                                                   дарявам си детето с нежност.
                                                   И уча го да хване то мечтата
                                                   за онова далечно нещо,
                                                   което всеки пази във сърцето -
                                                   тъй кратко и тъй дълго. Безконечно.
                                                    За нещо достижимо,
                                                                           нещо вечно.
                                                  

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илзе Енчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....