Обич

                                      Във тази пуста безнадеждност,
                                                   прегърнала отново самотата,
                                                   с отворени очи сънувам нежност
                                                   и спейки, се докосвам до мечтата
                                                   за нещо толкова далечно,
                                                   така ревниво пазено в сърцето,
                                                   тъй кратко и тъй дълго. Безконечно.
                                                   За нещо недостигнато.
                                                   За нещо вечно.
                                                   И все прегърната със самотата
                                                   във миг на пуста безнадеждност,
                                                   дарявам си детето с нежност.
                                                   И уча го да хване то мечтата
                                                   за онова далечно нещо,
                                                   което всеки пази във сърцето -
                                                   тъй кратко и тъй дълго. Безконечно.
                                                    За нещо достижимо,
                                                                           нещо вечно.