4 ene 2008, 11:05

Обич

658 0 2
Очите си изплаках и разбрах
какво съм аз без тебе - прах
далеч от теб, сърцето не тупти
без теб душата е обвита в мъгли.

Без теб аз съм пепел сива,
но видя ли те колко си красива,
в миг изчезват болка и тъга
и в мен се разгаря любовта.

Любов силна, любов гореща
пламтяща в огън при всяка наша среща,
изпепеляваща мен и моето съзнание,
сладка болка в моето страдание.

Обичам те и ще те обичам,
завинаги сърцето си на теб обричам,
защото само с теб то е цяло
и само то отдавна е разбрало,
че ти за мен си всичко - радост и тъга
и че за теб бих отишъл накрай света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....