4 янв. 2008 г., 11:05

Обич

664 0 2
Очите си изплаках и разбрах
какво съм аз без тебе - прах
далеч от теб, сърцето не тупти
без теб душата е обвита в мъгли.

Без теб аз съм пепел сива,
но видя ли те колко си красива,
в миг изчезват болка и тъга
и в мен се разгаря любовта.

Любов силна, любов гореща
пламтяща в огън при всяка наша среща,
изпепеляваща мен и моето съзнание,
сладка болка в моето страдание.

Обичам те и ще те обичам,
завинаги сърцето си на теб обричам,
защото само с теб то е цяло
и само то отдавна е разбрало,
че ти за мен си всичко - радост и тъга
и че за теб бих отишъл накрай света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...