4 янв. 2008 г., 11:05

Обич

661 0 2
Очите си изплаках и разбрах
какво съм аз без тебе - прах
далеч от теб, сърцето не тупти
без теб душата е обвита в мъгли.

Без теб аз съм пепел сива,
но видя ли те колко си красива,
в миг изчезват болка и тъга
и в мен се разгаря любовта.

Любов силна, любов гореща
пламтяща в огън при всяка наша среща,
изпепеляваща мен и моето съзнание,
сладка болка в моето страдание.

Обичам те и ще те обичам,
завинаги сърцето си на теб обричам,
защото само с теб то е цяло
и само то отдавна е разбрало,
че ти за мен си всичко - радост и тъга
и че за теб бих отишъл накрай света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Петров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...