Jan 4, 2008, 11:05 AM

Обич

  Poetry » Love
660 0 2
Очите си изплаках и разбрах
какво съм аз без тебе - прах
далеч от теб, сърцето не тупти
без теб душата е обвита в мъгли.

Без теб аз съм пепел сива,
но видя ли те колко си красива,
в миг изчезват болка и тъга
и в мен се разгаря любовта.

Любов силна, любов гореща
пламтяща в огън при всяка наша среща,
изпепеляваща мен и моето съзнание,
сладка болка в моето страдание.

Обичам те и ще те обичам,
завинаги сърцето си на теб обричам,
защото само с теб то е цяло
и само то отдавна е разбрало,
че ти за мен си всичко - радост и тъга
и че за теб бих отишъл накрай света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...