Jan 4, 2008, 11:05 AM

Обич

  Poetry » Love
663 0 2
Очите си изплаках и разбрах
какво съм аз без тебе - прах
далеч от теб, сърцето не тупти
без теб душата е обвита в мъгли.

Без теб аз съм пепел сива,
но видя ли те колко си красива,
в миг изчезват болка и тъга
и в мен се разгаря любовта.

Любов силна, любов гореща
пламтяща в огън при всяка наша среща,
изпепеляваща мен и моето съзнание,
сладка болка в моето страдание.

Обичам те и ще те обичам,
завинаги сърцето си на теб обричам,
защото само с теб то е цяло
и само то отдавна е разбрало,
че ти за мен си всичко - радост и тъга
и че за теб бих отишъл накрай света.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...