13 ago 2007, 16:18

Обич

  Poesía
716 0 0
За първи път усещам, че живея,
усещам чувството любов.
И не на сън те виждам вече,
а в реалния живот.
Копнях за тази среща всяка
вечер, в съня ми беше само ти.
Мисълта за теб изпълваше дните
с лъчи, а дъждовните капки
превръщаше в искри.
Сега всяка частичка от мене се смее
и изпълва душата ми с любов.
Онзи миг, в който бяхме двама,
ще го помня цял живот.
Една мечта превърна се в реалност,
дори по-красива от съня.
Чувствам как политам
към небето, как израстват ми крила.
С желание от векове не бях живяла,
а сега не мога да се насладя.
И как обичам те, не би повярвал,
но аз ще ти докажа, знай.
И как копнея ти така да ме
обичаш, че никога да няма край.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...