13 авг. 2007 г., 16:18

Обич

714 0 0
За първи път усещам, че живея,
усещам чувството любов.
И не на сън те виждам вече,
а в реалния живот.
Копнях за тази среща всяка
вечер, в съня ми беше само ти.
Мисълта за теб изпълваше дните
с лъчи, а дъждовните капки
превръщаше в искри.
Сега всяка частичка от мене се смее
и изпълва душата ми с любов.
Онзи миг, в който бяхме двама,
ще го помня цял живот.
Една мечта превърна се в реалност,
дори по-красива от съня.
Чувствам как политам
към небето, как израстват ми крила.
С желание от векове не бях живяла,
а сега не мога да се насладя.
И как обичам те, не би повярвал,
но аз ще ти докажа, знай.
И как копнея ти така да ме
обичаш, че никога да няма край.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...