Aug 13, 2007, 4:18 PM

Обич

  Poetry
712 0 0
За първи път усещам, че живея,
усещам чувството любов.
И не на сън те виждам вече,
а в реалния живот.
Копнях за тази среща всяка
вечер, в съня ми беше само ти.
Мисълта за теб изпълваше дните
с лъчи, а дъждовните капки
превръщаше в искри.
Сега всяка частичка от мене се смее
и изпълва душата ми с любов.
Онзи миг, в който бяхме двама,
ще го помня цял живот.
Една мечта превърна се в реалност,
дори по-красива от съня.
Чувствам как политам
към небето, как израстват ми крила.
С желание от векове не бях живяла,
а сега не мога да се насладя.
И как обичам те, не би повярвал,
но аз ще ти докажа, знай.
И как копнея ти така да ме
обичаш, че никога да няма край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....