13.08.2007 г., 16:18

Обич

713 0 0
За първи път усещам, че живея,
усещам чувството любов.
И не на сън те виждам вече,
а в реалния живот.
Копнях за тази среща всяка
вечер, в съня ми беше само ти.
Мисълта за теб изпълваше дните
с лъчи, а дъждовните капки
превръщаше в искри.
Сега всяка частичка от мене се смее
и изпълва душата ми с любов.
Онзи миг, в който бяхме двама,
ще го помня цял живот.
Една мечта превърна се в реалност,
дори по-красива от съня.
Чувствам как политам
към небето, как израстват ми крила.
С желание от векове не бях живяла,
а сега не мога да се насладя.
И как обичам те, не би повярвал,
но аз ще ти докажа, знай.
И как копнея ти така да ме
обичаш, че никога да няма край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...