13.08.2007 г., 16:18

Обич

717 0 0
За първи път усещам, че живея,
усещам чувството любов.
И не на сън те виждам вече,
а в реалния живот.
Копнях за тази среща всяка
вечер, в съня ми беше само ти.
Мисълта за теб изпълваше дните
с лъчи, а дъждовните капки
превръщаше в искри.
Сега всяка частичка от мене се смее
и изпълва душата ми с любов.
Онзи миг, в който бяхме двама,
ще го помня цял живот.
Една мечта превърна се в реалност,
дори по-красива от съня.
Чувствам как политам
към небето, как израстват ми крила.
С желание от векове не бях живяла,
а сега не мога да се насладя.
И как обичам те, не би повярвал,
но аз ще ти докажа, знай.
И как копнея ти така да ме
обичаш, че никога да няма край.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...