12 ago 2008, 13:09

Обич дива 

  Poesía » De amor
666 0 14

Под напора на неуморна обич,
под дулото на истеричен страх,
от края и от нещо ново
вървях към теб и пак грешах.

Не спрях до китните дворове,
оплетени от тих бръшлян,
не чух вълшебните подкови,
упойващата тишина.

Прескочих звънкото поточе,
разплискало дъга и смях
и тайната пътечка нощем,
която мислех, че познах.

Подминах кладенчето бистро,
не пих от живата вода.
Под напора на обич дива
подхлъзнах се и се разлях.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??