Под напора на неуморна обич,
под дулото на истеричен страх,
от края и от нещо ново
вървях към теб и пак грешах.
Не спрях до китните дворове,
оплетени от тих бръшлян,
не чух вълшебните подкови,
упойващата тишина.
Прескочих звънкото поточе,
разплискало дъга и смях
и тайната пътечка нощем,
която мислех, че познах. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up