Aug 12, 2008, 1:09 PM

Обич дива 

  Poetry » Love
672 0 14

Под напора на неуморна обич,
под дулото на истеричен страх,
от края и от нещо ново
вървях към теб и пак грешах.

Не спрях до китните дворове,
оплетени от тих бръшлян,
не чух вълшебните подкови,
упойващата тишина.

Прескочих звънкото поточе,
разплискало дъга и смях
и тайната пътечка нощем,
която мислех, че познах.

Подминах кладенчето бистро,
не пих от живата вода.
Под напора на обич дива
подхлъзнах се и се разлях.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??