Обич дива
Под напора на неуморна обич,
под дулото на истеричен страх,
от края и от нещо ново
вървях към теб и пак грешах.
Не спрях до китните дворове,
оплетени от тих бръшлян,
не чух вълшебните подкови,
упойващата тишина.
Прескочих звънкото поточе,
разплискало дъга и смях
и тайната пътечка нощем,
която мислех, че познах.
Подминах кладенчето бистро,
не пих от живата вода.
Под напора на обич дива
подхлъзнах се и се разлях.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
