6 jun 2020, 12:24

Обич моя, добре си дошла!

  Poesía
1.8K 10 12

 

На вратата ми, ти ли почука,

моя обич! С летния дъжд.

Той се спусна бързо в улука.

Мен докоснаха ласки на мъж.

 

Ти ли беше в среднощния вятър

разпилял се в мойте коси!

Във целувката, дето очаквам

и във тъжни, и в радостни дни.

 

И, навярно пак ти си била

в онзи, първият плач на детето!

И във силната мъжка ръка

с нежност галила мен по лицето.

 

Обич моя, добре си дошла!

Днес и утре! Дордето съм жива!

Във наследство на мойте деца,

теб оставям! Дано са щастливи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...