Обич моя, добре си дошла!
На вратата ми, ти ли почука,
моя обич! С летния дъжд.
Той се спусна бързо в улука.
Мен докоснаха ласки на мъж.
Ти ли беше в среднощния вятър
разпилял се в мойте коси!
Във целувката, дето очаквам
и във тъжни, и в радостни дни.
И, навярно пак ти си била
в онзи, първият плач на детето!
И във силната мъжка ръка
с нежност галила мен по лицето.
Обич моя, добре си дошла!
Днес и утре! Дордето съм жива!
Във наследство на мойте деца,
теб оставям! Дано са щастливи!
© Руми All rights reserved.
