*Dark_Girl* (Вили)
323 1508
3 jul 2008, 12:42

Обич моя, непризната... 

  Poesía » De amor
786 0 6
 Колко наивно е за теб да мечтая?
Колко наивно е любовта ти да желая?

Но ти живееш в сърцето ми
от години, обич моя,
глупаво е от теб дори
и късче нежност да поискам!

Макар че ти си принцът на моите мечти,
макар и в прегръдките ми никога няма да си ти,
теб във всеки друг ще виждат моите очи!

Времето си лети,
но запомни, образа ти
никога не ще забравя!
Усмивката ти -
винаги щом затворя очи,
сърцето ми ще си представя!

Сега потъвам в този вечен сън,
дано той някой ден при теб ме отведе,
дано този път не ме подведе...

© Вили Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ще го преживееш-- имаш още много време пред себе си.. Поздрав
  • Емоционален и хубав стих.Браво
  • Разчувства ме...Поздрав, Вили.. И - горе главата
  • Много емоционален стих, но Трябва да призная ,че Марина е права , любовта не е вечно търпение и очакване , тя или се случва или просто идва нова , не се мъчи сънувайки да стигнеш някъде където никога няма да си на мястото си .Сподели тази твоя емоционалност и нежност с реален човек в реално време , не пропукай мигове от живота си които никога няма да се върнат !С обич , прегъдки и поздрави от мен Вили!
  • много нежна емоция блика в този стих...
    дано не е напразно...с обич, мила Вили.
  • Недей, не го прави... Тази любов е подвеждаща, пътят също... Вдигни глава, огледай света и продължи напред! Казвам го от опит, защото пропилях 10 години от живота си с една такава подобна на твоята любов, а смисъл нямаше... само сълзи и няколко хубави мига... но те не те правят щастлива... Затова ти казвам, продължи напред! Поздравления за откровения стих!
Propuestas
: ??:??