3 jul 2008, 12:42

Обич моя, непризната...

Poesía » De amor

940 0 6

Колко наивно е за теб да мечтая?
Колко наивно е любовта ти да желая?

Но ти живееш в сърцето ми
от години, обич моя,
глупаво е от теб дори
и късче нежност да поискам!

Макар че ти си принцът на моите мечти,
макар и в прегръдките ми никога няма да си ти,
теб във всеки друг ще виждат моите очи!

Времето си лети,
но запомни, образа ти
никога не ще забравя!
Усмивката ти -
винаги щом затворя очи,
сърцето ми ще си представя!

Сега потъвам в този вечен сън,
дано той някой ден при теб ме отведе,
дано този път не ме подведе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

natalia (Наталия Божилова)

ще го преживееш-- имаш още много време пред себе си.. Поздрав

2008-07-07T22:57:06+03:00
ivailozanoff (Ивайло Цанов)

Емоционален и хубав стих.Браво

2008-07-06T14:04:18+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Разчувства ме...Поздрав, Вили.. И - горе главата

2008-07-05T09:53:05+03:00
raccing (Радка Иванова)

Много емоционален стих, но Трябва да призная ,че Марина е права , любовта не е вечно търпение и очакване , тя или се случва или просто идва нова , не се мъчи сънувайки да стигнеш някъде където никога няма да си на мястото си .Сподели тази твоя емоционалност и нежност с реален човек в реално време , не пропукай мигове от живота си които никога няма да се върнат !С обич , прегъдки и поздрави от мен Вили!

2008-07-04T12:59:25+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много нежна емоция блика в този стих...
дано не е напразно...с обич, мила Вили.

2008-07-03T23:57:15+03:00