Jul 3, 2008, 12:42 PM

Обич моя, непризната...

Poetry » Love

944 0 6

Колко наивно е за теб да мечтая?
Колко наивно е любовта ти да желая?

Но ти живееш в сърцето ми
от години, обич моя,
глупаво е от теб дори
и късче нежност да поискам!

Макар че ти си принцът на моите мечти,
макар и в прегръдките ми никога няма да си ти,
теб във всеки друг ще виждат моите очи!

Времето си лети,
но запомни, образа ти
никога не ще забравя!
Усмивката ти -
винаги щом затворя очи,
сърцето ми ще си представя!

Сега потъвам в този вечен сън,
дано той някой ден при теб ме отведе,
дано този път не ме подведе...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

natalia (Наталия Божилова)

ще го преживееш-- имаш още много време пред себе си.. Поздрав

2008-07-07T22:57:06+03:00
ivailozanoff (Ивайло Цанов)

Емоционален и хубав стих.Браво

2008-07-06T14:04:18+03:00
velvet (Андреа Емилова)

Разчувства ме...Поздрав, Вили.. И - горе главата

2008-07-05T09:53:05+03:00
raccing (Радка Иванова)

Много емоционален стих, но Трябва да призная ,че Марина е права , любовта не е вечно търпение и очакване , тя или се случва или просто идва нова , не се мъчи сънувайки да стигнеш някъде където никога няма да си на мястото си .Сподели тази твоя емоционалност и нежност с реален човек в реално време , не пропукай мигове от живота си които никога няма да се върнат !С обич , прегъдки и поздрави от мен Вили!

2008-07-04T12:59:25+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

много нежна емоция блика в този стих...
дано не е напразно...с обич, мила Вили.

2008-07-03T23:57:15+03:00