28 jun 2020, 8:02

Обич печели се с дързост 

  Poesía » De amor
755 1 3

Не мога да дишам без теб -
без тебе денят ми линее.
Животът е долен вертеп,
където честта не вирее.

Недейте на гневна глава,
да съдите мяра за мяра!
Че всеки си има права,
дори и на изневяра.

Светът е проклет лабиринт,
във който те търся навеки.
Умът ми е гайка - ти винт,
загубен в незнайни пътеки.

Съдбата със щедри ръце
раздаде ми козове с шепи,
но често грешах от сърце -
на него очите са слепи.

Не искам да вярвам, че ти
ме мериш по белези тленни. 
И в мене душата крещи,
щом гледаш ме с поглед надменен.

Животът - перфектен маниак -
все лекции дава без милост:
не слушаш ли? - слага ти крак
и тества той твоята сила.

С надежда на теб посветих
поемата, писана бързо,
в безкрайност свенливо я скрих,
но обич печели се с дързост.

© Таня Гулериа Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??