Обич печели се с дързост
Не мога да дишам без теб -
без тебе денят ми линее.
Животът е долен вертеп,
където честта не вирее.
Недейте на гневна глава,
да съдите мяра за мяра!
Че всеки си има права,
дори и на изневяра.
Светът е проклет лабиринт,
във който те търся навеки.
Умът ми е гайка - ти винт,
загубен в незнайни пътеки.
Съдбата със щедри ръце
раздаде ми козове с шепи,
но често грешах от сърце -
на него очите са слепи.
Не искам да вярвам, че ти
ме мериш по белези тленни.
И в мене душата крещи,
щом гледаш ме с поглед надменен.
Животът - перфектен маниак -
все лекции дава без милост:
не слушаш ли? - слага ти крак
и тества той твоята сила.
С надежда на теб посветих
поемата, писана бързо,
в безкрайност свенливо я скрих,
но обич печели се с дързост.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
засега ги колекционираме лекциите, ще дойде време и да ги четем
