Обич в морскосиньо

Китна вила имам на морето

в близост до гора и парк голям.

Колко е красиво днес небето!

Искам в тази сладост да съм сам!

Седнал на веранда до вълните

със затворени от кеф очи,

виждам в реалност си мечтите

с плисъка на морските води.

Мечтаех диво като малчуган

да имам вила на морето

и всяка сутрин в пот облян

изтривах с кърпа си нослето.

Веднъж видях морето синьо

и влюбих се като Ромео аз.

Поисках него сякаш е венчило

изпадайки от обич в екстаз!

Коси разплиташе водата

с див полъх от морската шир

и виждах в нея жената

дарила ме с нежен кумир!

Всяка вечер аз виждам усмивки.

Докосват ме с всяка вълна

и сякаш постила завивки

пленени от Лунна тъма.

Прегръдка прохладна дарява

обвита в пръските облак вода!

На човекът какво му остава -

щастие от реалността!