20.06.2020 г., 0:42

Обич в морскосиньо

2K 1 0

Китна вила имам на морето

в близост до гора и парк голям.

Колко е красиво днес небето!

Искам в тази сладост да съм сам!

 

Седнал на веранда до вълните

със затворени от кеф очи,

виждам в реалност си мечтите

с плисъка на морските води.

 

Мечтаех диво като малчуган

да имам вила на морето

и всяка сутрин в пот облян

изтривах с кърпа си нослето.

 

Веднъж видях морето синьо

и влюбих се като Ромео аз.

Поисках него сякаш е венчило

изпадайки от обич в екстаз!

 

Коси разплиташе водата

с див полъх от морската шир

и виждах в нея жената

дарила ме с нежен кумир!

 

Всяка вечер аз виждам усмивки.

Докосват ме с всяка вълна

и сякаш постила завивки

пленени от Лунна тъма.

 

Прегръдка прохладна дарява

обвита в пръските облак вода!

На човекът какво му остава -

щастие от реалността!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кремена Арменчева Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

28 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...