ОБИЧ В САМОТАТА
Изгубих се безкрайно, в самотата
душата ми пресъхна, залиня,
забравих, че живях във светлината
и че душата ми с крила летя.
В едно кюше на съществото скрита
едвам дочувам тъжния и стон -
уморена е до болка да обича,
но за обич не получила подслон.
Привикнала е само да отдава
безкористно, докрай, без страх,
че изворът ще свърши и тогава, ...