Обич в самотата
ОБИЧ В САМОТАТА
Изгубих се безкрайно, в самотата
душата ми пресъхна, залиня,
забравих, че живях във светлината
и че душата ми с крила летя.
В едно кюше на съществото скрита
едвам дочувам тъжния и стон -
уморена е до болка да обича,
но за обич не получила подслон.
Привикнала е само да отдава
безкористно, докрай, без страх,
че изворът ще свърши и тогава,
ще страда, че извършила е грях.
И ще се пръсне, ако любовта не може
на нечия душа да подари -
участ е това, прости ми, Боже,
и с твоята любов благослови.
И в самотата обичта да видя
макар и тъжна, пак ще ме спаси,
без крила душата ще повдигне
към слънцето да се стреми.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
