Обич в самотата
ОБИЧ В САМОТАТА
Изгубих се безкрайно, в самотата
душата ми пресъхна, залиня,
забравих, че живях във светлината
и че душата ми с крила летя.
В едно кюше на съществото скрита
едвам дочувам тъжния и стон -
уморена е до болка да обича,
но за обич не получила подслон.
Привикнала е само да отдава
безкористно, докрай, без страх,
че изворът ще свърши и тогава,
ще страда, че извършила е грях.
И ще се пръсне, ако любовта не може
на нечия душа да подари -
участ е това, прости ми, Боже,
и с твоята любов благослови.
И в самотата обичта да видя
макар и тъжна, пак ще ме спаси,
без крила душата ще повдигне
към слънцето да се стреми.
© Гинка Любенова Косева All rights reserved.
