3 dic 2018, 9:45

Обича вечно... Но, ако остане.

  Poesía » Otra
1.8K 12 26

И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.

 

С косите си изплетох нишки жилави,
завързах те. Навеки в две зеници.
На клюката отрочетата хилави,
са прилепи. Сърцата ни са птици.

 

Превърнах песента си в древно вричане.
Душата ти, залутала да хване.
Те казват: Дявол не е за обичане!
Обича вечно... Но, ако остане.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Освен ако не чистиш с прахосмукачка. Усмивка. А летящи метли още не съм виждала. Те също са в сърцата, но на някои други хора. А чудесата са реалност, не само в душите и сърцата. Но трябва да се измолят, с пост и въздържание и добри дела, както го изисква от нас Бог, и пак няма гаранция. Защото той чува само молитвите, които способстват за спасението на душите ни и само той знае какви са последствията от изпълнението на една или друга молитва. А за Цветница, или ходиш в някоя не особено популярна църква, където няма много хора, или обичаш да се блъскаш в тълпата. Усмивка. Традицията повелява да занесеш нещо и да вземеш друго. Но какво ще получиш в действителност, решава Бог. И за него има значение колко хора ще разбуташ с лакти, за да го получиш. И от кого го искаш. Ако го искаш от някого от тълпата, значи не вярваш достатъчно в Него.
  • Права си, Мария. Колкото до метлата, тя става и за чистене. Единственият ден, в който обичам да ходя на църква е Цветница. Не знам защо. Сутрин, много рано, а върбички си нося - от нашата върба. Чудесата са в сърцата и душите ни, Мария. Желая ти здраве и щастие.
  • "Не, не очаквай да яхна метлата", цитат от мое старо стихотворение. Но ти интуитивно го знаеш. Каквото ми трябва, си го получавам. Дори и чудеса. Винаги съм се учудвала на хората, които се блъскат в църквата за върбичка на Цветница или за светена вода, пред някоя чудотворна икона. Стоят в Божия храм и вместо да Го помолят, гледат кой колко върбички е взел и още малко ще ти ги изтръгнат със сила. Чудото не се краде, не се подарява, измолва се и то от Бог, не от този, на когото се е случило. Но някои така са свикнали. Животът е низ от тъга и радост. Но ти и това го знаеш. Весели празници и повече надежда, Надежда, и по-малко страхове. Те ни карат да търсим лоши намерения там, където ги няма.
  • Не искам да тъжиш, Мария. Да ти подаря метла? Измита тъги, облаци, а зад тях се крие дъгата...
  • Ех, Джалма, натъжи ме с това стихотворение. Усмивка. Вдъхновение мое, поздравления.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...