3 дек. 2018 г., 09:45

Обича вечно... Но, ако остане.

Поэзия » Другая

1.8K 12 26

И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.

С косите си изплетох нишки жилави,
завързах те. Навеки в две зеници.
На клюката отрочетата хилави,
са прилепи. Сърцата ни са птици.

Превърнах песента си в древно вричане.
Душата ти, залутала да хване.
Те казват: Дявол не е за обичане!
Обича вечно... Но, ако остане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Освен ако не чистиш с прахосмукачка. Усмивка. А летящи метли още не съм виждала. Те също са в сърцата, но на някои други хора. А чудесата са реалност, не само в душите и сърцата. Но трябва да се измолят, с пост и въздържание и добри дела, както го изисква от нас Бог, и пак няма гаранция. Защото той чува само молитвите, които способстват за спасението на душите ни и само той знае какви са последствията от изпълнението на една или друга молитва. А за Цветница, или ходиш в някоя не особено популярна църква, където няма много хора, или обичаш да се блъскаш в тълпата. Усмивка. Традицията повелява да занесеш нещо и да вземеш друго. Но какво ще получиш в действителност, решава Бог. И за него има значение колко хора ще разбуташ с лакти, за да го получиш. И от кого го искаш. Ако го искаш от някого от тълпата, значи не вярваш достатъчно в Него.

2018-12-18T13:37:31+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Права си, Мария. Колкото до метлата, тя става и за чистене. Единственият ден, в който обичам да ходя на църква е Цветница. Не знам защо. Сутрин, много рано, а върбички си нося - от нашата върба. Чудесата са в сърцата и душите ни, Мария. Желая ти здраве и щастие.

2018-12-18T12:46:20+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

"Не, не очаквай да яхна метлата", цитат от мое старо стихотворение. Но ти интуитивно го знаеш. Каквото ми трябва, си го получавам. Дори и чудеса. Винаги съм се учудвала на хората, които се блъскат в църквата за върбичка на Цветница или за светена вода, пред някоя чудотворна икона. Стоят в Божия храм и вместо да Го помолят, гледат кой колко върбички е взел и още малко ще ти ги изтръгнат със сила. Чудото не се краде, не се подарява, измолва се и то от Бог, не от този, на когото се е случило. Но някои така са свикнали. Животът е низ от тъга и радост. Но ти и това го знаеш. Весели празници и повече надежда, Надежда, и по-малко страхове. Те ни карат да търсим лоши намерения там, където ги няма.

2018-12-18T11:49:35+02:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Не искам да тъжиш, Мария. Да ти подаря метла? Измита тъги, облаци, а зад тях се крие дъгата...

2018-12-18T11:37:35+02:00
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

Ех, Джалма, натъжи ме с това стихотворение. Усмивка. Вдъхновение мое, поздравления.

2018-12-17T22:22:29+02:00