И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.
С косите си изплетох нишки жилави,
завързах те. Навеки в две зеници.
На клюката отрочетата хилави,
са прилепи. Сърцата ни са птици.
Превърнах песента си в древно вричане.
Душата ти, залутала да хване.
Те казват: Дявол не е за обичане!
Обича вечно... Но, ако остане.
© Надежда Ангелова Всички права запазени