3.12.2018 г., 9:45

Обича вечно... Но, ако остане.

1.8K 12 26

И впрегнах не коне, а триста дяволи,
на времето в стогласата каруца.
И нека казват, че така не ставало,
че любовта ни сляпа е. И куца.

 

С косите си изплетох нишки жилави,
завързах те. Навеки в две зеници.
На клюката отрочетата хилави,
са прилепи. Сърцата ни са птици.

 

Превърнах песента си в древно вричане.
Душата ти, залутала да хване.
Те казват: Дявол не е за обичане!
Обича вечно... Но, ако остане.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Освен ако не чистиш с прахосмукачка. Усмивка. А летящи метли още не съм виждала. Те също са в сърцата, но на някои други хора. А чудесата са реалност, не само в душите и сърцата. Но трябва да се измолят, с пост и въздържание и добри дела, както го изисква от нас Бог, и пак няма гаранция. Защото той чува само молитвите, които способстват за спасението на душите ни и само той знае какви са последствията от изпълнението на една или друга молитва. А за Цветница, или ходиш в някоя не особено популярна църква, където няма много хора, или обичаш да се блъскаш в тълпата. Усмивка. Традицията повелява да занесеш нещо и да вземеш друго. Но какво ще получиш в действителност, решава Бог. И за него има значение колко хора ще разбуташ с лакти, за да го получиш. И от кого го искаш. Ако го искаш от някого от тълпата, значи не вярваш достатъчно в Него.
  • Права си, Мария. Колкото до метлата, тя става и за чистене. Единственият ден, в който обичам да ходя на църква е Цветница. Не знам защо. Сутрин, много рано, а върбички си нося - от нашата върба. Чудесата са в сърцата и душите ни, Мария. Желая ти здраве и щастие.
  • "Не, не очаквай да яхна метлата", цитат от мое старо стихотворение. Но ти интуитивно го знаеш. Каквото ми трябва, си го получавам. Дори и чудеса. Винаги съм се учудвала на хората, които се блъскат в църквата за върбичка на Цветница или за светена вода, пред някоя чудотворна икона. Стоят в Божия храм и вместо да Го помолят, гледат кой колко върбички е взел и още малко ще ти ги изтръгнат със сила. Чудото не се краде, не се подарява, измолва се и то от Бог, не от този, на когото се е случило. Но някои така са свикнали. Животът е низ от тъга и радост. Но ти и това го знаеш. Весели празници и повече надежда, Надежда, и по-малко страхове. Те ни карат да търсим лоши намерения там, където ги няма.
  • Не искам да тъжиш, Мария. Да ти подаря метла? Измита тъги, облаци, а зад тях се крие дъгата...
  • Ех, Джалма, натъжи ме с това стихотворение. Усмивка. Вдъхновение мое, поздравления.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...