18 sept 2011, 0:11  

И чакам... 

  Poesía » Otra
1223 0 23
Каква студена красота!
Вали и трупа във душите.
Във тази тъжна белота
потъват даже и мечтите.
А някакъв незнаен луд,
върви в снега и се усмихва.
Недооблечен, необут...
Но в неговия свят е тихо.
Усмихва се на теб, на мен,
надскочил злоба и омраза;
живее си от ден за ден,
с невинно щастие белязан. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??